Дегазираната Вода ли е една от най-добрите превенции срещу Коронавирус?

Защо дегазираната вода, може наистина да е една от най-добрите превенции срещу Коронавирус. Ще се опитам да бъда кратък и ясен, но моля Ви бъдете търпеливи, защото историята е изпълнена с болка, обрати, вдъхновение и прозрения. Накрая ще споделя видеа по темата.

Всичко започна през 2008 г, когато реших да емигрирам от България, въпреки че вече работих две години в най-добрата компания за екологично консултиране. Същата тази година се сблъсках с един бич, от който много хора страдат. Получих изострени хемороиди. Всеки сблъсквал се с това жестоко страдание, знае колко много се променя живота, когато тази болест те покоси.

От девет години бях вегетарианец, но заседналия начин на живот, работата в офис, плюс храненето с главно преработена и готвена-пържена храна с предимно животински продукти - млечни и яйца, с които компенсирах не яденето на месо, ми докараха хронични и неизлечими според докторите, остро възпалени хемороиди. А бях само на 24 години.

От жестоката болка и невъзможността ми да се съсредоточавам, се стигна до там, че се подложих на хирургическа операция по премахване на възлите.

Лятото на 2008 след операцията реших да емигрирам в Ирландия. Бързо и без помен от този кошмар минаха две години. И въпреки огромния стрес, си мислех, че всичко е в миналото и аз никога повече няма да преживея този ужас...Беше 2010 и аз вече бях прекарал две години в Дъблин. Стресът на емигрантския живот, явно започваше да се отразява и на мен - две години след глобалната икономическа криза временната си бяха смутни, като сегашните. Също двете години на емигрантство(учене и работене) бяха във времето, в което ние българите нямахме легални права да работим в Европа. Аз продължих да си бъда вегетарианец, но след операцията въобще не промених начина си на хранене. И изведнъж през лятото на 2010 се появиха отново възпалените възли - хемороидите се завърнаха с пълна сила.

Болките бяха още по-силни и здравословното ми положение се влоши в пъти по-зле от това, което беше в България.

Бях стигнал до състояние, в което със сълзи на очите, трябваше да стоя прав, защото сядането беше някакъв кошмар.

Тогава реших, че трябва да се върна в България, за да потърся алтернативна помощ, този път бях твърде решен да не лягам на хирургическата маса. Бях решил, че през лятото ще търся помощ, за да се излекувам, а докато търся исках да направя документален филм за Веселин Орешков, за който ми разказа една обща приятелка.

По това време в Ирландия се бях запалил по пермакултура и биодинамично земеделие и благодарение на това, тя ми препоръча да се срещна с Веселин Орешков.

И така съдбата ме срещна с чичо Веско, както той обича да му казват. Но кой е Веселин Орешков, за когото аз исках да направя документален филм? “Много е трудно да се представи в цялата многоизмерност един академик, учител, мъдрец, мислител, философ, мечтател, събеседник, приятел, автор на книги и множество статии и публикации, един ЧОВЕК, с главни букви …

Веселин Орешков е роден в Троян. По образование е агроном, а по призвание учител и лечител, автор е на книгите. Автор е и на много статии и научни публикации. Целият му съзнателен живот е минал като интродуктор и една от големите му мечти е да въведе във флората на България растения от други флористични райони на Земята, за да се увеличи благоденствието на всички ни, в райското кътче – България.

В голяма степен това вече е факт, защото растения като планински лимон /Chaenomeles mauley/, арония, актинидия, шизандра, левзея, персимон вече присъстват в не една българска градина и със своите уникални цветове, плодове и лечебни свойства, допълват красивите пролетни пейзажи и трапезата ни. Именно той преди около половин век въвежда вече всеизвестната с лечебните си и хранителни качества (присъства в менюто на космонавтите в космоса) арония.

Веселин Орешков, или Чичо Веско, както мнозина го наричат, е човек с невероятно търпение, непоколебима вяра и силна интуиция. Той непрестанно се среща и съветва хора от цялата страна и не само от страната. Изнася лекции и беседи за истинските неща в живота. Чрез личния си пример, в изключително съответствие между думи и постъпки, той увлича и млади и по-възрастни.”

Паркирах колата пред портата на къщата на Чичо Веско, а той с усмивка ме чакаше да сляза.

- Здрасти чичо Веско! Много ми е драго да те видя! От къде мога да напазарувам? - попитах аз, затваряйки вратата. Чичо Веско ме прихвана за ръката и ме дръпна след него. - Тук си имаме всичко, не ни трябват магазини. Идвай сега да ти покажа нещо. - каза той с един изключително хрисим и мил глас.

Това го помня все едно го чувам днес.

ТУК СИ ИМАМЕ ВСИЧКО, НЕ НИ ТРЯБВАТ МАГАЗИНИ.

Аз бях планирал да прекарам три дни при чичо Веско. Помислих си как така ще има всичко? Как така няма да ни трябват магазини? Но не му противоречих. Все пак му бях гостенин и го последвах.

Чичо Веско беше официално облечен. Сиво сако и сив панталон, кафява жилетка и карирана риза. Това ми направи впечатление, защото очаквах да видя възрастен човек, облечен в работни дрехи, както повечето хора на село ходят. Той обаче беше официално облечен, стилно и в един сив-елегантен монохроматичен цвят. Походката му беше внимателна и лека. Не бързаше, но и не вървеше бавно. Някак си се виждаше, че краката му знаят всяка една стъпка по пътеката, всяко едно камъче или бабунка и това явно му позволяваше да се движи леко и безгрижно.

Чичо Веско ме поведе през градината на имота си. Значи казвам градина, но вие си представете гора. Гора от плодни и ядкови дървета. Ябълки, круши, сливи, череши, черници, орехи, лешници. Храстите под дърветата също бяха от ядливи растения, под храстите имаше гъби и диви салати (това е зелената салата на чичо Веско) - глухарчета, киселец, живовляк и много други билки. Градината представляваше една гора от ядливи растения и дървета, а всичко изглеждаше все едно се е случило от само себе си и без никаква човешка намеса.

Една огромна черница ми направи впечатление. Но какво грабна вниманието ми? По черницата имаше различен цвят черници, явно бяха от различен сорт, но присъдени на едно и също дърво. На едните клонки бяха узрели, на други клонки не бяха узрели. Аз се зарадвах от тази гледка, защото супер много обичам черници, а в Ирландия 100 грама сушени Черници струваха към 5-6 евро, а за свежи плодове, не може и да става дума. На обед седнахме да говорим за документалния филм, който исках да правя. Обаче Чичо Веско ме изненада, каза, че сега по-добре да мислим по въпроса, отколкото да тръгнем да правим каквото и да е. Успокои ме да не бързам и да постоя тези дни при него, а някой друг път да снимаме филма. - Филмът няма да избяга, тук съм, ако е писано разбира се. Сега си почини и виж как нещата се случват тук.

Аз отново се съгласих с него и въпреки първоначалното ми желание и цел, оставих камерата настрани и започнах само да наблюдавам и слушам чичо Веско.

Той ми показа градината си от зеленчуци, които също изглеждаха все едно сами си растат. Домати, краставици, но без прътове и колове, нямаше и лехи, земята не беше орана и прекопана. Започнах да се чувствам, като в някаква магическа реалност.

Вечеряхме зеленчукова супа, хляба беше от лешниково брашно, смесено с ябълково брашно, всичко беше постно. Само олиото и солта бяха купени от магазина. Всичко друго беше произведено от двора на чичо Веско. - Така живея от има-няма тридесет годин! - сподели чичо Веско. Сподели, че от над четиридесет години се храни само с постна храна.

Аргументите му да го прави, бяха мили, човешки и изпълнени със състрадание и логика.

Чичо Веско беше някъде на около 65 годишен. Всяка сутрин ставаше някъде около 5 сутринта и работеше през целия ден. Работата му изглеждаше, като разхождане из градината и тук-таме да оправи по нещо малко в къщата или сградите в имението.

Аз предложих моята помощ.

- Ти сега вършиш много по-важна работа от мен, аз върша в момента физическа работа, а ти сега правиш нещо много по-трудно, сега разсъждаваш и мислиш. Много хора могат да копаят и работят с ръцете си, но без да мислят. Много малко хора, обаче могат да свършат другата, по-трудната работа, да мислят и разсъждават, да взимат решения и чак тогава да тръгнат да действат, съзнателно и целеустремено. - Това беше неговия отговор. Чичо Веско продължи. - Почини си, наспи се хубаво, размишлявай, слушай птичките, разхождай се, яж от плодове и ще видиш, как всичко ще се нареди правилно.

Така премина първият ден на гости при странният и чудат човек. На другата сутрин се събудих от парещи болки, които не успях да прикрия на закуска и за които с неохота споделих с чичо Веско.

Той ме изслуша внимателно, но в никакъв случай не показа някакво снизхождение или жал. Напротив, след като изслуша моето жалване и оплакване, от това как съм хванал тази напаст, въпреки годините на живот бидейки вегетарианец, той с привичния си хрисим и мил тон, сподели как според него, аз ще мога да се справя и излекувам напълно от болестта и болката.

- Болката и болестта са твои приятели, дошли са, за да те събудят и върнат в правия път. Не се сърди и не ги обвинявай за твоите проблеми. Виж това е един вид благословия, дадена ти, за да се промениш и развиеш.

Чичо Веско ми сподели неговите начини на лекуване. Тогава чух за пръв път за лечебната сила на Дегазираната вода. Научи ме за няколко минути как да я приготвям и употребявам.

- Изчакваш водата да кипне, после я сипваш внимателно в стъклени бутилки, за да не прави балончета и да не вземе да се структурира отново. Затваряш бутилката и изчакваш водата да изстине, след това пълниш найлонови пликчета за ледени кубчета с тази вода и я слагаш в хладилник. Всяка сутрин, преди закуска, вариш вода, чакаш я да кипне и преди да я изпиеш, слагаш ледените кубчета със замразена дегазирана вода в чашата, за да я охладиш. След това изпиваш бързо водата, задължително на гладно и я оставяш да свърши нейната си работа. - Чичо Веско говореше със затворени очи, все едно е заспал, което още повече засилваше ефекта на неговите думи. - Дегазираната вода е много активна и бързо изпълва клетките по цялото тяло - продължи той - като водата запълва празните си пространства, оставени след изпаряването на газта с всички токсични молекули, вирусите и бактериите, които са в нашите тела.

И това ще ме излекува напълно, така ли? - попитах аз ентусиазиран.

Ще те излекува, но ако искаш да не се разболееш отново, ще трябва да спреш да вкарваш токсини в тялото си, за да може то напълно да се възстанови.

Мина и следващия ден. Преди всяко хранене имаше молитва, а след това имаше беседа. Хапването никога не беше по-различно от постна, домашно приготвена супа, салата от диворастящи зеленолистни, някоя дива гъба от многото ядливи, които растяха навсякъде в двора му. За десерт имаше плодове от градината или лъжичка мед с орехи.

Дойде време да си тръгвам, но вдъхновен и зареден с мотивация да приложа съветите и заръките на чичо Веско, с които той твърдеше, че аз ще се излекувам.

От следващия ден преминах изцяло на постна веганска храна. Всяка сутрин пиех жива дегазирана вода и така продължих близо една година.

Разбира се, че чичо Веско излезе прав и всичко, което каза, се случи. Не само, че болките напълно изчезнаха, но и изцяло успях да се излекувам. Аз кардинално смених начина си на хранене и продължих да консумирам предимно и само растителна храна. Осъзнах, че това, за което чичо Веско разказваше е абсолютна истина, а именно, че ние държим в юмрука си нещо, което ни е дадено за без пари и което е безценно, а именно здравето и живота. И че всяко нещо, което влияе на това здраве и живот, беше на една ръка разстояние от нас. И че с всяко отваряне на юмрука, за да вземем нещо друго за нас, поставяме на риск здравето и животите ни.

Нашите действия и решения определят нашия живот и здраве. Дали това, което сме стиснали в юмруците си, ще го изпуснем, за да платим цената, на това, което искаме да вземем.

Препоръките на чичо Веско бяха да пия всяка сутрин дегазирана вода, да ям жива растителна храна, да имам хубав сън, да казвам хубава приказка, да имам креативни и положителни мисли и накрая да имам по-малко безсмислено действие.

Днес, тези препоръки може да бъдат последвани от всички нас. Методите са тествани и резултатите са гарантирани.

Бъдете здрави!

Андрей